ДОСКРОЯ̀ВАМ, -аш, несв.; доскроя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Скроявам и това, което е останало да се скроява, скроявам докрай. Няма да изляза, защото трябва да доскроя костюма зя карнавала. доскроявам се, доскроя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)