ДОСНОВА̀ВАМ, -аш, несв.; доснова̀, -èш, мин. св. -ах, св., прех. Насновавам и това, което е останало да се снове, насновавам докрай. Калинка платна доснова,/ че на хорото отиде. Нар. пес., СбНУ XXVII, 182. досновавам се, доснова се страд.
