ДОСТОЗАБЕЛЀЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Книж. Достозабележителен. Историята е достоверно изложение на по-достозабележните человечески деяния. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 30.


Източник: Речник на българския език (онлайн)