ДОСТОСЛА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Който е достоен за слава, за прославяне. Тази наша забележка ни докарва наум да си припомним, че събирането на какви да са достославни събития у нас става доста мъчно, защото ние .. слабо знаем да ценим както самите събития, тъй и тяхното историческо значение. Лет., 1876, 41. Напред! Народността не пада / там гдето знанието живей! /../ Тъй Солунските двама братя / насърчаха дедите ни. / .. / България остана вярна / на достославний тоз завет — / тържествено и във страдане / извърши подвизи безчет. Ст. Михайловски, Пеене V кл, 94.