ДОСТРЍВАМ, -аш, несв.; дострѝя, -ѝеш, мин. св. -ѝх, св., прех. Стривам и това, което е останало нестрито, стривам докрай. Децата достриха тебешира и започнаха да сипват белия прах в пакетчета. достривам се, дострия се, страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)