ДОСТЯ̀ГАМ, -аш, несв.; достèгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. достèгнат, св., прех. 1. Стягам и това, което е останало да се стяга, стягам докрай. Достегнах чувалите и започнахме да ги товарим на камиона.

2. Стягам още, стягам допълнитено. Вързах бохчата, но беше хлабава и тогава той я достегна. достягам се, достегна се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)