ДОСЪСЍПВАМ, -аш, несв.; досъсѝпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Съсипвам, разрушавам и това, което е останало несъсипано, съсипвам докрай. Ако е нещо останало още от стария Рим, вината не е, навярно, в разрушителите, а в здравината на градежите, които е имало да се разрушават. Въпреки най-напрегнатите усилия, не е имало достатъчно сила в разрушителите, за да досъсипят всичко. К. Величков, ПССъч. III, 9.
2. Прен. Съсипвам, измъчвам някого напълно, докрай. Не болестите, а мъката досъсипа стария човек. досъсипвам се, досъсипя се страд.
ДОСЪСЍПВАМ СЕ несв.; досъсѝпя се св., непрех. 1. Съсипвам се, разрушавам се напълно, изцяло. Къщата се досъсипа миналото лято и вече не става за живеене.
2. Прен. Съсипвам се, измъчвам се напълно, докрай. Досъсипах се с това тичане по уреждането на заминаването му, изхабих толкова нерви и енергия.