ДОТАМАНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; дотаманя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Правя нещо да стане колкото е необходимо, колкото трябва; дотъкмявам. дотаманявам се, дотаманя се страд.
— От араб. през тур. tamamlamaκ. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.