ДОТЍРВАМ, -аш, несв.; дотѝря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Настигам, догонвам. дотирвам се, дотиря се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


Източник: Речник на българския език (онлайн)