ДОТЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; дотлèя, -èеш, мин. св. дотля̀х, прич. мин. св. деят. дотля̀л, -а, -о, мн. дотлèли, св., непрех. Изгарям бавно почти без пламък напълно, докрай. Докато яздеха през равнината, в главния град на каазата дотляваха руините на незапомнен пожар. Г. Манов, КД, 38. Само няколко главни дотляват и последните сини пламъчета играят по бронзовите лица на заспалите хора. Л. Стоянов, Х, 54. Реши да не разпалва повече огъня, нека дотлее на двора. Й. Радичков, СР, 162.