ДОТОГА̀ВА нареч. 1. До определен момент в миналото или в бъдещето, за който се говори сега. Той се отказва от службата, която изпълнява дотогава — посредник на комитетската кореспонденция с чужбина. Ив. Унджиев, ВЛ, 275. Той гледаше ясното, обсипано със звезди небе,.. А в ума му се въртяха чудни,.., нови и немислени дотогава мисли. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 29. Довечера ще дойдат на родителска среща майките на учениците, а дотогава трябва да са готови уроците за утре... Л. Александрова, ИЕЩ, 273-274. С парите бяха зле — и единият, и другият. Стамат кроеше да продаде една нива, Арабаджията щеше да завърши дотогава две каруци... Ст. Дичев, ЗС II, 205.
2. Д о т о г а в а... д о к о г а т о, д о к а т о... д от о г а в а. За означаване краен предел на някакво действие, уточнен в предходно или следв. подч. изр., въведено с нареч.-съюз д о к о г а т о, д о к а т о. Докогато са цветята пресни, / дотогава извор са на песни. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 22. Ще ти се сърдя дотогава, докато не осъзнаеш вината си.
— Друга (остар. и диал.) форма: д о т о г ѝ в а.