ДОТЪКМЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от дотъкмявам и от дотъкмявам се. Остатъкът от деня се употреби в назначаване началници при важните укрепени върхове, в дотъкмяване джепането и другите потреби за въстаниците. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 120.


Източник: Речник на българския език (онлайн)