ДОТЪТРА̀ЗВАМ, -аш, несв.; дотътра̀зя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Дотътрям; дотътрузвам. дотътразвам се, дотътразя се страд.

ДОТЪТРА̀ЗВАМ СЕ несв.; дотътра̀зя се св., непрех. Дотътрям се; дотътрузвам се. По едно време той взе да се отбива и по кръчмите, дотътразваше се у дома си пиян. Ил. Волен, НС, 35. Подир невъобразими усилия дотътразиха се до къшлата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 203.


Източник: Речник на българския език (онлайн)