ДОУЧЍЛИЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Който се отнася до времето преди тръгването на училище. Децата — момченца и момиченца — бяха малки, предимно в доучилищна възраст. П. Вежинов, СО, 47. Доучилищно възпитание. Доучилищни навици.


Източник: Речник на българския език (онлайн)