ДОХА̀ДЯМ, -яш, несв. (диал.); до̀йда, -еш, мин. св. -о̀х, прич. мин. св. деят. дошъ̀л и (диал.) дошèл, -шла, -шло, мн. -шлѝ, св., непрех. Дохождам; дохаждам, доходям. — Къде се губиш, Билял? — каза Славенка. — Що не доходяш? Й. Йовков, ЖС, 218. Тогаз овчарите не дохадяли още в Добруджа, а ходели в долното поле, пък през лятото — в Балкана. Й. Йовков, АМГ, 125. „Я имах либе Тодора, / остави мене под було, / ся стана девят години, / нето самичък дохадя, / нето ми хабер продава.“ Нар. пес., СбНУ ХLVII, 107. — Ой леле варе, синко ле Гюне, / като ми лежиш, лежиш, умираш, / дохадя ли ти нещо насъня? Нар. пес., СбВСт, 510.