ДОХРА̀НЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); дохра̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Дохранвам. От много примери ся знае, че които хранят буби на едно също място, от едно също семе изкарват кожурци [пашкули] не еднакво харни и не от еднаква цена, .., а пък някои не дохранят нито една буба и така всичкият им труд залудо иде. КН 6, 3. дохраням се, дохраня се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)