ДОЦЕРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; доцеря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех.Разг. 1. Изцерявам някого напълно, съвсем; доизцерявам. Водеше детето при билкарката. Само тя ще го доцери и вдигне на крака.
2. Церя, изцерявам и тези, които е останало да се изцеряват; изцерявам всички докрай; доизцерявам. доцерявам се, доцеря се страд.