ДО̀ЧЕНКА ж. Рядко. Къса колкото сако горна работна дреха, ушита от док. Той вече не е Ицко маневристът .. Ръцете му са чисти. Под доченката се подават белите ръкавели на найлоновата риза. В. Ченков, ЗХ, 93.


Източник: Речник на българския език (онлайн)