ДОЧЀПКВАМ1, -аш, несв.; дочèпкам, -аш, св., прех. Изчепквам, разчепквам всичко, докрай. Привечер най-сетне дочепкаха вълната. дочепквам се, дочепкам се страд.

ДОЧЀПКВАМ2, -аш, несв.; дочèпкам, -аш, св., прех. Диал. Успявам да уловя; докопчвам. дочепквам се, дочепкам се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


Източник: Речник на българския език (онлайн)