ДОЧЕРТА̀ВАМ, -аш, несв.; дочерта̀я, -а̀еш, мин. св. -а̀х, св., прех. Чертая и това, което е останало да се чертае, чертая докрай. Момчето дочерта чертежа и едва тогава се приготви да излиза. дочертавам се, дочертая се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)