ДОЧЍНЯ, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Довърша, направя нещо напълно, докрай. Стоян ми сватба дочини, / в село ся сватба зачини. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 361.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
