ДОЩАПУ̀КВАМ, -аш, несв.; дощапу̀кам, -аш, св., непрех. Диал. С щапукане стигам до определено място. Дружината ни скоро дощапука / площада на колхозното селце. Н. Марангозов, ЯВ, 80.


Източник: Речник на българския език (онлайн)