ДОЩЯ̀ВКА ж. Индив. Прищявка. Мекосърдечната стрина Султана, .., която се мъчи да удовлетворява и най- фантастичните дощевки на своя „цар на царете“, не направи от него [Гоце] един разглезен прокопсаник. П. К. Яворов, Съч., 171.
