ДРА̀ЗНЕЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от дразня като прил. Който дразни, който въздейства на сетивата или чувствата. Стаята изпълни приятна дразнеща миризма на младо печено месо и задморски подправки. Д. Спространов, ОП, 144. Анет, с маниера на изтънчена кокотка, веднага започна да се държи предизвикателно към него .. — Екс! — отговори му Анет с хитра, дразнеща усмивка, като дигна чашата си. Д. Ангелов, ЖС, 226. Системното безсъние е болестно състояние. От него страдат често страстни тютюнопушачи или хора, употребяващи продължително време разни дразнещи и възбуждащи вещества. ВН, 1962, бр. 3265, 4.