ДРЀБАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. За прежда, тъкан — направен от дреб1 (в 1 знач); дребьов. Дребава черга. Дребав плат.

2. Който съдържа много дреб1 (в 1 знач); недоброкачествен. Дребава вълна.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


Източник: Речник на българския език (онлайн)