ДРЕВНОБЪ̀ЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се отнася до българската държава в първите векове от основаването ѝ и до нейните жители; старобългарски. Древнобългарски ръкописи. Древнобългарска история.
2. Като същ. древнобългарски м. а) Прабългарски език. б) Остар. Книж. Старобългарски език.