ДРЕВНОСЕМЍТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Древносемитски езици. Група езици, говорени в древността в страни от Близкия Изток и Северна Африка, като акадски (в Асирия и Вавилон), финикийски, староеврейски, староарабски и др. Само един еврейски равин имал високо мнение за него [Бернардо Рамос] и го ценял като голям познавач на антични монети и на древносемитски езици. НТМ, 1961, кн. 3, 6.