ДРЕЗГАВЀЕ, мин. св. дрезгавя̀, прич. мин. св. деят. дрезгавя̀л, -а, -о, мн. дрезгавèли, несв., непрех., безл. и в З л. Слабо просветлява или притъмнява; появява се дрезгавина2. И когато надникна и видя как хоризонтът дрезгавее от първото пробуждане на зората, той почувствува, че всичко в него се превръща на радост. Д. Немиров, Б, 210. Навънка дрезгавее, съмва се.