ДРЀМЧО, -то, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. 1. Отпуснат, апатичен мъж, без енергия, активност и мъжественост. И приказката му, и вървежът му... Задрямала работа! Как може един дремчо да го харесват жените! Ст. Даскалов, ЕС, 5. Виж какъв дремчо е. Не разбира, че тя го води за носа и го е обяздила. Ст. Даскалов, ЕС, 341.
2. Рядко. Мъж, който често дреме.