ДРЕНО̀ВИЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Дрянов. Болката изгори едновременно и двете ти [на Волов] ръце и ти неволно се опита да ги скриеш. Както когато шуменският даскал те биеше немилостиво с дреновичените пръчки. Н. Никифоров, ПВ, 139.
