ДРЀНЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Направен, приготвен от дренки; дренчов. Но там има една гора — стар дъб и дрян. Дренките са бели и едри като лешник. Най-хубавата дренчена ракия варим ние. А. Каралийчев, СР, 38.


Източник: Речник на българския език (онлайн)