ДРО̀БЕЦ1, мн. няма, м. Диал. Умал. от дроб1; дробче1. И Станка са разсърди, / откъснала ѝ коприва, / префърли я през плета; / падна на Станка в пазвата, / изгори му дробеца. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 286.
ДРО̀БЕЦ2, мн. няма, м. Диал. Умал. от дроб2; дробче2.
◊ Ще ми изяде дробеца. Диал. Ще ме разори, ще ме съсипе материално (употребява се обикн. като възклицание за изразяване на възмущение от някого, който яде много и се харчат много пари за издръжката му). Не крия — имах ратаи .. Работят ми, а аз ги храня. Ушите ми изяждаха биля .. — Сега не ушите, а дробеца ти ще изядат. Ц. Лачева, СА, 35.