ДРОБОЛЍНКА ж. Диал. Умал. от дроболина. Когато им [на кравите] туряше пък царевичак, не им го даваше цял, .., ами го насичаше с ножа си на ситно като дроболинка. Ил. Волен, МДС, 186.


Източник: Речник на българския език (онлайн)