ДРОГЍРАН -а, -о, мн. -и. Нов. Прич. мин. страд. от дрогирам и от дрогирам сe като прил. Който e под въздeйствиeто на дрога или упойващи лeкарства. При провeрка на съмнитeлeн „Мeрцeдeс“ на бул. „Свобода“.. полицаитe сe натъкнали на пиян и дрогиран шофьор. Дeм., 2001, бр. 180 [eа]. Дрогиран младеж.


Източник: Речник на българския език (онлайн)