ДРУГОМАХЛЀНЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Разг. Другомахаленец. За щастие клоните бяха яки,.. Това предпазваше другомахленците от нашите камъни. А. Христофоров, О, 31.


Източник: Речник на българския език (онлайн)