ДРУНГА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Истор. Друнгарий. — Твоят чин и име, пресветли? — усмихна се Добета благоразположено и се поклони. — Друнгар от флота Никос! — отговори пак кратко и с неудоволствие ромейският военачалник. Й. Вълчев, СКН, 231.
