ДРУСА̀ЛКА ж. Диал. 1. Дъска, подпряна подвижно в средата, на двата края на която сядат и се люлеят. От радост се приближихме до куп безразборно разхвърлени нови чамови дъски.., направихме си като децата друсалка и люлеейки се на пружиниращия чамов материал, запяхме: „Друс, друс, конче!“ ВН, 1959, бр. 2468, 4.

2. Кречетало на воденица (Н. Геров, РБЯ).


Източник: Речник на българския език (онлайн)