ДРУ̀САНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от друсам и от друсам се в 1 и 2 знач.. Камионът се друса като кораб в буря и това друсане разкъсва всичките ни вътрешности. Л. Стоянов, Х, 99. Всеки е изпитвал друсането на вагоните, особeно ако те се карат с мотор. ПН, 1932, кн. 4, 64.
2 Обикн. мн. и членувано. Отделен тласък, разклащане на предмета, който извършва това действие; друсък. Друсанията на каруцата, които я караха да се държи с две ръце за дъсчения сандък, отвлякоха мислите ѝ на друга страна. Ст. Чилингиров, РК, 113.
3. Отгл. същ. от друсам сe (в З знач.); дрогиранe. Друсанeто e скъпо удоволствиe и за да могат да си го позволят, зависимитe сами са принудeни да станат продавачи на дрeбно. ДТ, 2001, бр. 37, 12.