ДРУСЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Обикн. за превозно средство — който друса. Друсливата талига го пое от станцията Баня-Костенец и го понесе през храсталива поляна към Костенец. Ив. Вазов, Съч. IХ, 216.
