ДРУ̀СЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Рядко. Само ед. Друсане, друскане, тръскане. Непрекъснатият гърмеж на влака о чугунените релси, .. и друсъкът, унесоха и Байрякова. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 10.
2. Отделен тласък, разтърсване, друсване, тръсване. Трамваят ненадейно спря с един голям друсък. Ив. Вазов, Съч. ХI, 74.