ДРЪ̀ГНА, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. дръ̀гнат, несв., прех. 1. Разг. Чеша на едно или на повече места тялото си много силно, до разраняване. Какъв дар щях да приема, ако бях уловил някого [комита], казваше други и си дръгнеше бръснатата глава. НБ 1876, 173.
2. Диал. Снемам с дръглец семето на лен или коноп от стъблата им (Н. Геров, РБЯ).
3. Диал. Очиствам от дребния паздер ленени или конопени повесма. Я дръвца да докараш, я, — каза стрина Колевица, .. и продължи да дръгне повесмата. Елин Пелин, Съч. II, 100.
4. Диал. Много настойчиво искам нещо от някого. — Сега разбирам защо ме дръгнеше всеки час за пари... Аз и майка ти от залъка си деляхме, та да хрантутиш такива кисци! ... Ив. Вазов, Съч. ХI, 156. дръгна се I. Страд. от дръгна във 2 и З знач. II. Възвр. от дръгна в 1 знач. Още на първата среща Ушаклият почна наставнически: — Няма да гледаш в очите богатите хора! Забранявам ти да подсмърчаш или да се дръгнеш. Това не е прието. А. Каралийчев, ТР, 175. Станкул усети, че някой го жили с коприва. По глезените, по ръцете, по тила — навред. Дръгне се — полза никаква. Можеш ли да се отървеш от дървеници с чесане! Ст. Марков, ДБ, 340. Сивобелезникавият прах прониква в дрехите и своеобразната му острота дразни кожата ни. Ние се дръгнем като въшливи и си подхвърляме закачки и шеги. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 36. Докато добитъците лежаха из затопления обор или се дръгнеха по яслите, в задимената и мръсна стаичка на гледачите беше шумно и весело. Ст. Марков, ДБ, 18.