ДРЪ̀ЗНУВАМ, -аш, несв. (остар.); дръ̀зна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Книж. Със съюз д а и следв. гл. Дръзвам. Несмислен в разсъжденията, безстидно дръзнува да осъжда заслугите на другите. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 82. Във времето на мътението на икрите никой неприятел не дръзнува да приближи до гнездото. ИЗ 1874-1881, 149.