ДРЪНДА̀ЛО, мн. -а, ср. Диал. Дървен чук, с който се отупва вълната или памукът, полепнали по дръндарския лък при разчепкването им.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
