ДРЪ̀СКАМ1, -аш, несв., прех. Диал. Дръстя. дръскам се страд.
ДРЪ̀СКАМ2, -аш, несв.; дръ̀сна, -еш, мин. св. -ах, св. Диал. 1. Непрех. Побягвам, офейквам. Добре да го вида, а па он като дръснал, та ще си затрие дирите. СбНУ ХIV, 195.
2. Прех. Дръпвам. И она, ка се приближила при него, дръснала го, та му изкарала белио дроб. СбНУ Х, 158. дръскам се, дръсна се страд.