ДУАЛИСТЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Дуалистичен. Изтъкваха една компромисна с Турция дуалистическа програма: България да получи чрез благоволението на султана .. една полуавтономност със султана, провъзгласен за български цар, и с двойна камара. Г. Бакалов, Избр. пр, 113. По същество искането на старите не се различава от дуалистическите искания на ТЦБК. Ив. Унджиев, ВЛ, 109. Правейки позив към него [султана] — символа на дуалистическата държава в чисто формален смисъл — да приложи смелия спасителен план, комитетът се е обръщал същевременно и към българския народ. М. Арнаудов, БКД, 52.