ДУГЀН, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Дюкян За какво му е [на Ламбито] да стърчи по цял ден в тоя празен дуген. В. Попов, Избр. пр, 1988, 29. Проклетий .. душепродавец Шишков, като са извясти за избягваньето (отървание) на горепоменатите страдалци [С. Станчев и П. Мильов] ,.., отива веднага на турското правителство и наклеветява сина на [горепоменатия ни гражданин] г-на Петка Мильов, именно Мильо Петков, за кометаджия, когото веднага земват от дугеня. СП, 1876, бр. 29, 115.
— Други форми: д ю г è н, д ю к è н, д у г я̀ н.