ДУ̀ДНЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дудна; дъднене. Нощем, при тихо време, взе да се чува далечно дуднене — това бяха първите топовни гърмежи. Ил. Волен, НС, 39. Отдолу из тъмната бездна долетя глухо, зловещо ръмжене, което се превърна в сърдито гъргорене. После едно още по-страшно насечено дуднене прекъсна тези странни звуци. Л. Дилов, КТ, 36.