ДУДУ̀КАНЕ ср. Отг. същ. от дудукам. На 21 юни избирателите дойдоха в Търново на огромни тълпи... „Който е за княза, да се отдели!“ — повтори той. Отделиха се двама души: .. Появяването на двамата тия монархисти биде посрещнато от многолюдието със смях и дудукане. С. Радев, ССБ, 297.