ДУЗЀН м. Диал. 1. Инструменти, сечива на занаятчия. Станал Богдан на стан за женитба. / Саде одил Богдан, саде обиодил / да си найде на дузен дузене, / да си найде на лице прилика. Нар. пес., СбНУ 44, 133.
2. Ред, порядък, обичай. Нищо на турци не харесах: / едно им дузен харесах: / кога седнат да ручат, / они се с вода омият. Т. Панчев, РБЯд, 104.
— От тур. düzen ’ред, порядък’. — Друга форма: д ю з è н.