ДУКА̀ТО, мн. -а, ср. 1. Стара дребна монета със стойност 1/3 от парата; аспра, бодка. На всяка мома пей даде, / на всяка мома и пара, / на всяка мома дукато. / На Тота мома две пари. СбВСт, 318. Султанът дума Стояну: / „Стояне, мечка стръвнице! / Искай, Стояне, що искаш: / Искаш ли дребни дуката?“ Христом. ВВ II, 121. Парата има три дуката.
2. Дукат. В началото еничерската заплата бе едно дукато на ден. БКн, 1859, кн.II, 222.
◊ За дукато, н я м а м в я р а. Остар. Никак (нямам вяра). Ни дукато, н е с т р у в а м. Остар. Нищо (не струвам). Ни (нито) <за> счупено (червено) дукато. Остар. Никакъв. Ние мислиме, че „Читалище“ е изразходувало до сега повече от 1000 жълтици за печат и за хартия, а народът ни не е добил от него полза ни за червено дукато. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 26. Ни (нито) <едно пробито, счупено, червено> дукато. Остар. Никакави пари, нищо. Послушайте да ви прикажа историята на едно дете, което, зачтото знаеше да пести, спечели голямо богатство, ако и да не бе му останало от баща му ни едно дукато. С. Радулов, НД(превод), 37-38. Ангел няма ни дукато, / Ни педя държава, / Една книга пее само — Книга хляб не дава! Ив. Вазов, Съч. IV, 75. Не, аз го изпровождам в училището не за това. Аз не би дал нито червено дукато за това, ако той би изучил само гръцките части на думите. Знан, 1875, бр. 2, 27.